VIII.Практическа реализация на проекти в архитектурната фотограметрия.

Повечето от създадените системи за цифрова фотограметрия са ориентирани към измерване от стереоскопични изображения. Софтуерните пакети за земна фотограметрия могат да използват различни типове изображения, получени директно от CCD камери или чрез сканиране на малък и среден формат метрични и неметрични снимки. Според различните нужди при документирането различните системи се базират или на трансформации на цифрови изображения или на монокулярни измервания от множество изображения. Този тип софтуер се е развил до толкова, че позволява бързо създаване на цялостен модел при правилно подбрани цифрови изображения.

За сравнение на различните системи могат да се използват следните критерии:

• работа със системата;
• капацитет на обработената информация;
• възможност за управление на целия проект;
• възможности за импортиране и експортиране на данни (различни формати за запис на    изображения, елементи на външната и вътрешната ориентация, CAD информация);
• вътрешно ориентиране ;
• външно ориентиране (в една или две стъпки);
• възможности за реконструкция на обекта;
• качество на получените резултати като топология, точност и надеждност;
• необходими фотограметрични познания за да се работи със системата.

            За просто фотограметрично документиране на архитектурни паметници са в сила прости правила за работа с неметрични камери – написани, изпробвани и публикувани от (Waldhaeusl & Ogleby, 1994). Така наречените “3 по 3 правила” са следните:

геометрични правила:

• подготовка на контролната информация;
• покриване на целия обект с множество снимки;
• създаване на стереодвойки.
• фотографски правила:
• вътрешната ориентация на камерата да не се променя;
• да се работи с едно и също осветление;
• да се избере най-стабилната и голяма налична камера.
• организационни правила:
• да се скицира всичко необходимо;
• да се протоколира заснемането;
• да не се забравя окончателната проверка.

                                                           фиг.VIII.1.1

            Обикновено с метричните камери се работи на тринога, но снимки с малък и среден формат често се правят и на ръка. Цифровите фототеодолити са комбинация между тотална станция и цифрови камери. С тях цифровите изображения се привързват към точки на обекта или марки поставени на терена. По този начин определянето на външната ориентация е просто и изображенията са директно готови за използване.

            Много части на архитектурните обекти могат да бъдат приети за равнини.  В такива случаи дори снимката да е наклонена спрямо предполагаемата равнина на обекта, с една перспектива може да се изчисли мащабно коригираното изображение. За целта са необходими поне 4 контролни точки определени с координати или разстояния на обектната равнина. Специализирани софтуерни продукти като Rolleimetric MSR [http://www.rolleimetric.de] позволяват мащабно представяне на съществуващите обекти на базата на трансформирани цифрови изображения (фигури VI.1.2а, VIII.1.2б и VIII.1.2в).

фиг. VIII.1.2а                               фиг. VIII.1.2б                              фиг. VIII.1.2в

            Входната информация обикновено представлява едно или повече фотограметрични изображения или любителски снимки на обекта, които се трансформират по която и да е посочена от потребителя равнина. Върху трансформираната снимка има възможност за просто векторно чертане и създаване на разстерни планове на обекта. Основните етапи при трансформирането на снимките са:

• работа на терен (снимане и контрол);
• сканиране;
• трансформиране;
• създаване на мозайка;
• ретуширане;
• изходни резултати и архивиране на данните.

            Заснемането на фасади на сгради трябва да се прави възможно най-перпендикулярно на равнините на сградата и трябва да се взема само централната част от изображението  за по-добра точност.

            CAD/CAM софтуерните пакети често включват в себе си инструменти за обработка на изображения и позволяват прости трансформации с тях. Но за разлика от фотограметричния софтуер те рядко отчитат деформациите на изображението, получени при неговото формиране в  камерата.

            Други софтуерни пакети включват в себе си функции за фотограметрично определяне на равнините на базата на обработка на множество изображения. – 2 или 3 снимки на обекта направени от различни изгледи. Цифрови карти на изображенията могат да се създадат чрез трансформиране на снимките по избрани повърхности на обекта. В резултат се получава ортофотоплан и цифров модел на обекта. Данните от изображенията за различните равнини могат да бъдат комбинирани с цифровия тримерен компютърен модел с цел визуализация и анимация. Такива  пакети са: ELSP на фирмата PMS [http://www.pms.co.at] и Photoplan [http://www.photoplan.net].