V.Цифрови модели в близкообхватната фотограметрия

С развитието на информационните технологии се развиват и усъвършенстват и фотограметричните методи и технически средства. Налагат се нови, по-бързи и ефективни технологични схеми, даващи възможност за ускоряване на процесите по набиране на данни за създаване на Цифрови модели (ЦМ), контрол на съоръжения и архивиране на обекти. Фотограметрията все по-тясно се свързва с информатиката и често отделни елементи от съвременните фотограметрични технологични схеми се установяват въз основа на открития и разработки в областта на информационните технологии.

При редица практически задачи като:

• 3D- моделиране за архитектурни цели (изследване на качествата на проектите, оценяване на взаимодействието на архитектурни обекти с околната среда или с други обекти);
• архивиране на паметници на културата и архитектурата;
• задачи от областта на инженерната фотограметрия и др.
• използването на съвременни фотограметрични технологии и възможности за автоматизиране на процесите са от съществено значение за качеството на изготвяните проекти.

            Архивирането на паметниците на архитектурата обикновено се извършва чрез фотограметрично заснемане и използване на прецизно определена геодезическа мрежа. Много често се използват аналогови или цифрови фотограметрични камери, даващи високи качества и правдоподобност на изображенията. Многообразието от разработени методи и техники за корелационна обработка на изображения позволяват да се постигне високо качество на изходните материали, а съвременните методи на Дигиталната фотограметрия дават възможност  сравнително бързо и с висока точност да се векторизират входните данни. При използването на Цифрови камери снетите образи са направо в цифров вид и се избягва технологичния процес на сканиране. Точността на геодезическата опорна мрежа може да се постигне с прецизни геодезически измервания и използване на съвременни геодезически инструменти (тотални станции). Добро съчетание представлява комбинацията на JPS- измервания за ограничен брой точки и съчетаването на тези измервания с фотограметрични начини за пространствено определяне координати на точки (аналитична фототриангулация). Често представяните крайни резултати са графични материали и текстови данни, описващи особеностите на даден архитектурен обект. Значително повишение на ефективността от архивиране на паметниците на културата и архитектурата се получава когато задачата се сведе до създаване на ЦМ (Цифров модел). Чрез него освен достоверното предаване на данните за обекта се постига и една взаимосвързаност и възможност за тяхната оценка с отчитане на специфичните им особености. ЦМ позволява не само надеждното и достоверно съхраняване на данните за един архитектурен обект, но и възможността той да се използва за избор и преценка на нови решения, свързани с неговото бъдещо развитие и опазване.

            Изборът за създаване на ЦМ е продиктуван от следната група задачи:

• видът на изходните материали;
• целите на разработката;

техническата съоръженост и умения на колектива.