III.Технологии на създаване и използване на цифрови модели

Цифровите модели се използват нашироко в съвременната теория и практика при изучаване и моделиране на реални процеси от действителността.

            Съществуват множество определения за това какво представлява Цифров модел (ЦМ). Някои от тях  гласят:

            ЦМ е система, множество от взаимно свързани елементи, които в теорията на познанието могат да се разглеждат като отделна единица;

            ЦМ е специфична, качествено своеобразна форма, използвана в теорията на познанието, представляваща някаква реално съществуваща система.

            Към тези определения може да се добави и следното:

            ЦМ е висока степен на абстракция при предаване на основните качества на даден реален обект или явление с помощта на основни градивни елементи (примитиви), които съществуват в определена абстрактна среда (наричана често програмна), в която чрез действия върху тях се възпроизвеждат основните качества и свойства на реалния обект.

            Примитивите са елементарните градивни елементи в един ЦМ. Те се реализират с помощта на една или повече функции и имат относително самостоятелно значение в един ЦМ. Тоест със всеки от тях са възможни самостоятелни операции, без това да оказва влияние на общите свойства на обекта. Те са прости и сложни както и графични и неграфични.

            Приети са функционални стандарти (GKS и PHIGS), според които стандартния набор от графични примитиви е:

            Полилиния (Polyline)- представлява последователно свързани отсечки и се определя от крайните точки на всяка отсечка (фиг. III.1.1а);

            Полимаркер (Polymarker)- представлява множество от графични символи (маркери) от един и същи тип (фиг. III.1.1б), зададени чрез  координатите на своите      центрове;

            Текст (Text)- последователност (низ) от буквено- цифрови символи (фиг.III.1.1в);

            Запълнена област (Fill Area)- равнинен многоъгълник, който може да  бъде празен, запълнен с даден цвят или с щриховка (фиг. III.1.1г);

            Матрица от клетки (Sell Area)- матрица от клетки, запълнена с различни цветове (фиг. III.1.1д);

            OLE- обект (Object Lincing Emmbeling). Това е по-сложен обект, съставен по приета технология. Чрез такива обекти се обменя информация между различни приложения, работещи в графична среда.( фиг. III.1.1е)

                                               фиг. III.1.1

Всеки примитив има три типа параметри:

• геометрични;
• негеометрични;
• идентификатори.

            Първите два типа са свързани с изобразяването на примитива, докато третият е свързан с неговото идентифициране при интерактивна операция. Геометричните параметри управляват формата и размерите на примитивите (например параметърът за височината на текста). Негеометричните параметри указват начина на изобразяване- цвят, тип на линията и др. При посочване или улавяне на примитива с интерактивно средство идентификаторът се изпраща към програмата.

            С графични примитиви може да се построи всяко графично изображение.

            “Сегмент” е набор от графични примитиви, обединени логически и представляващи един обект (например OLE - обект).

            Във фотограметричната практика примитивите служат за изграждане на Цифрови модели както на теренната повърхнина, така и на обемни тела, чрез които се документират паметници на културата и архитектурата.

            Цифровите модели притежават свойства, които се определят, както от степента на абстракция, използвана при тяхното създаване, така и от свойствата на програмната среда, която ги възпроизвежда.

             По-важни свойства са:

всеки ЦМ може да се разглежда относително самостоятелно по отношение на околните обекти;

може да се обновява сравнително лесно, чрез подмяна на негови градивни елементи, без това да довежда до промяна на важни негови свойства;

ЦМ се състои от подходящо организирани данни и дефинирани правила за тяхното проявление.

            Възможни са различни класификационни схеми за видовете Цифрови модели. Едно общо представяне е показано на (фиг. III.1.2).

                                                           фиг. III.1.2