II.Кодиране на фотограметричната информация и работа с пространствени данни

Без да се спирам подробно на особеностите, начините и методите за кодиране на данни, както и на редица други чисто практически въпроси, свързани с кодирането, ще посоча само някой от характерните начини за кодиране на данни, присъщи за фотограметричните системи и технологии и имащи отношение към непосредственото изграждане на информационните системи.

            При използване на векторни данни от фотограметричните системи и технологии, кодирането обикновено се извършва на етапа на снемане на векторните данни (най- често координати на точки и линии). В информационните системи съществуват графични примитиви (точки, линии, контури и т. н ), формирането на които може да се оптимизира при използване на ефективен алгоритъм за кодиране. Тоест, още на етапа на фотограметричните измервания може да се стигне до такова кодиране на данните, че стандартните графични примитиви да се образуват в информационната система непосредствено от резултатите на кодирането. Предимство на фотограметричните технологични схеми е, че в резултат на характера на фотограметричната информация и на  превеса на канцеларската обработка на данните кодирането може значително да се автоматизира.

                                                                               фиг. II.3.1

            Често при векторните фотограметрични данни се използват два типа кодирания (фиг. II.3.1):

• блоково;
• на единични записи.

            При блоковото- различните графични обекти се кодират чрез еднотипни блокове, еднакви по външен вид, но различни по вътрешно съдържание:

            При кодиране с единични записи се постига детайлно описание на качествата на всеки отделен обект, за сметка на различната дължина на съответния запис.                                       

            Предимства на втория метод е детайлното описание, а на първия по-голямата универсалност и еднаквата структура на блоковете. Все пак ограничение на блоковата структура е крайният брой блокове, които могат да съществуват.

            Един опростен начин на кодиране е използване “структурата на номера” при отчитане на моделни или аналитични координати за точки, за кодиране на връзки между точки (..за това дали точките принадлежат или не на определени графични обекти).

    номер

XXLLCCCC                                                                                                                        (II.3.2)                                 

      XXLL –разряди за указване на връзки между  елементи;

      СССС  - разряди за номера;

            Ограничение тук представлява разряда на номера и факта, че обикновено се касае за целочислени данни, които имат крайно представяне в информационните системи. Обикновено чрез специално разработен софтуер от приетото кодиране чрез номера  може да се стигне до построяване на реалните графични примитиви в информационната система.

            При използване на разстерни данни (изображения) в цифров вид особеното е, че изображенията са своеобразно кодирани при тяхното сканиране. Те могат да се разглеждат като самостоятелен вид данни в информационните системи. Интерес представлява възможността за тяхното съчетаване с векторни данни. Повечето съвременни CAD –системи поддържат възможности за “привързване” на изображения към векторен модел. По този начин се постига по-голяма фотореалистичност при изграждане на информационната система.

            По отношение на възприемането на фотограметричната информация в информационните системи може да се каже следното:

• нейното наличие подобрява реалността на възприемане от потребителя. Това в най-голяма степен се касае за придаване на една фотореалистичност на обектите, особено при използване на привързани разстерни данни, разкриващи действителния вид на обектите;
• служи за основа при така наречените мултимедийни представяния (създаване на клипове и GIF- анимации);
• повишава качеството на информационната система. Не случайно най-разпространените CAD и CAM системи притежават вградени функции за работа с чисто фотограметрични данни (изображения и образи на обекти). Съществуват и специализирани системи за обработка на изображения, както и DVP (Digital video plotter ), основаващи се разстерни входни данни.

            От всичко казано дотук могат да се направят следните изводи:

• със своето разнообразие и правдоподобност при предаване на реалните отношения между обектите и явленията от действителността фотограметричните методи и технологии ще продължават да играят съществена роля като определящ инструмент за набиране на данни за създаване на информационни системи при документиране на паметници на културата и архитектурата;

реалистичното възприемане на фотограметричната информация ще продължава да е важен фактор при развитие на методи и техники за обмен на данни в съвременните информационни системи и Internet приложения.