II.Кодиране на фотограметричната информация и работа с пространствени данни

Неформалното понятие за данна е краен кодиран обем информация, тоест някакво знаково, математическо или цифрово изображение на информация. Тип данни е наредена съвкупност от седем крайни множества:

DT(Data Type)={A, Og, D, F, R, O, Ax}                                                                           (II.2.1)                                  

,където:

            1.А(Alfabet) =cs, s=1..l, l>2,                                                                                  (II.2.2)                                 

е азбука съставена от буквите(знаковете ) cs

            2.Og(Generic Operation)={osg} ,s=1..m                                                  (II.2.3)                                  

е множество от два вида операции:

-първични конструктори, без аргументи или с аргументи, но извън множеството D; тези операции конструират началния (началните ) елементи.

-комбинирани конструктори, с които могат да се конструират останалите елементи на D, като тези конструктори могат да имат като елементи вече конструирани елементи.

            3.D(Data)={ds} ,s=1..n                                                                                           (II.2.4)                                 

е множеството от думи с определен формат F над азбуката A.

            Между тези думи може да има една или няколко релации от R, a над тях се извършват операции от множеството O.

            4.F(Format)={fs}, s=1..p                                                                                         (II.2.5)                                 

e множество (списък) от правила и отношения, които определят групиранията на знаковете, съставящи dsÎD и моделния смисъл на групите от знакове.

            5.R(Relation)={rs} ,s=1..q ,                                                                        (II.2.6)                                 

e множество от релации между елементите dsÎD.

            6.O(Operation)={os}, s=1..t,                                                                                   (II.2.7)                                  

e множество от три вида операции:

-едноаргументни и многоаргументни операции над елементите на D със стойности в D.

-анализатори, които пораждат стойности, непринадлежащи на типа на DT.

-многоаргументни операции над елементите на D и над елементите на други типове данни  със стойности в D.

            7.Ax(Axioms)={asx}, s=1..u,                                                                                  (II.2.8)                                 

e множество от аксиоми(правила),  описващи релациите (връзките) между елементите на D, както и тези между елементи на D и операции на O.

            Понятието “Релация” (Relation), което се свързва с представата за Релационните бази тук се определя като свойство на данните, което може да се прояви при определени условия (отношения) с други елементи на данните.

            Броят на данните n се нарича “мощност на данните” и се означава с |DT|.

            Важно понятие при разглеждане на данните е понятието “кодиране”. То представлява представяне на думите (знаците) от една азбука  чрез думи (знаци) от друга азбука. “Код” е множеството от думи над втората азбука, които са съпоставени еднозначно и обратимо на буквите (думите) на първата. Самото съответствие (система за кодиране ) обикновено се задава с кодова таблица, която понякога също се нарича код. Обратното съответствие между двете азбуки се нарича декодиране. Представянето на данните извън компютрите се нарича представяне на “логическо” (абстрактно ) равнище, в компютрите на “физическо” (машинно) равнище.

            Информационните структури (ИС) са: типовете данни, абстрактните структури от данни (АСД), физическите структури на паметта (ФСП) и физическите структури от данни. Под логическа организация на данни се разбира структурираното им представяне във всякаква АСД. Методът за достъп до данните е алгоритъм (програма), който осъществява избрания от програмиста вид достъп при наличната физическа организация на данните, която може да не е създадена от този програмист.

            Когато информационната структура (ИС) съдържа повече от един елемент тя се нарича непримитивна. Структурите могат да бъдат още статични и динамични.

            Въпросът за кодиране на данните в информационната система е от съществено значение както за ефективната организация на данните в една информационна система, така и за организиране на редица практически задачи при работа с информационните системи.    По същество кодирането на данни не представлява само начин за съкратено записване на данни, но и предоставя редица допълнителни възможности като:

възможност за предаване на връзки и отношения между данни;

възможност за проверка коректността на данните;

въвеждане на определен вид организация на данните, подобряваща тяхното структуриране и организация.