II.Кодиране на фотограметричната информация и работа с пространствени данни

Много от задачите в архитектурната фотограметрия са свързани с големи количества информация, които трябва за кратко време да се обработят, като се използват съвременни и ефективни технологии. Най-общо казано същността им се състои в следното:

            Чрез вход на информацията от сканирани снимки, посредством стереоскопично наблюдение да се извърши векторизиране (тримерно дигитализиране) като положението на всяка точка се определи на екрана на дисплея от съвпадане на едноименните и образи за всяка от двете снимки, на които тя е изобразена. Графичните обекти, които са продукт от такива системи обикновено са предназначени за предварително избрана CAD-    система, или за подходяща система за автоматизирано създаване на планове и карти. Фотограметричната информация се характеризира с:

• по-голяма пълнота;

• разнообразие; 

• структурна определеност.

            Какво се има предвид? Като непряк метод фотограметрията използва, така наречените  “модели” на действителността, чрез които се снемат количествени характеристики за реалните елементи от реалната действителност, използвани често за създаване на информационната система. Тези модели могат да бъдат аналогови и аналитични (абстрактни). Аналоговите възпроизвеждат реалната действителност с помощта на аналогови фотограметрични апарати и позволяват непосредствени измервания на необходимите пространствени отношения между обектите. Друг вид фотограметрични модели са абстрактните (математически) или както още ги наричат аналитични. По същество те представляват математическо създаване на абстрактен модел на реалната действителност, основаващ се на предварително дефинирани фотограметрични условия и зависимости. В този смисъл фотограметричните данни се отличават с “пълнота”, защото аналоговият или абстрактен модел, съдържа пълно копие на реалните пространствени отношения между обектите и явленията от действителността. Под “разнообразие” на фотограметричните данни се разбира обстоятелството, че те могат да бъдат както векторни, така и разстерни, тоест данните се отличават както по своя вид, така и по вътрешната си структура и възможности за възпроизвеждане на средата, в която се създава информационната система. Докато при геодезическите методи като резултативни величини за информационните системи се явяват графични и текстови (семантични) данни, то при фотограметричните се явяват още и разстерни данни. Резултатите от геодезическите заснемания често са векторни данни (координати на точки от пространствени мрежи или измерени посоки, дължини, ъгли и др., които в последствие ще послужат за векторно представяне на графичните данни. Разстерните данни от фотограметричните заснемания се отличават от векторните по начин на организация и представяне в информационните системи. Най- често такива са изображенията на реалните предмети и явления, отношенията между които са обект на изграждане на връзки в информационната система. Имайки предвид, че самите изображения по същество са моментни образи на реалните (действителни) пространствени отношения, то може да се направи извода,  че използването им като самостоятелен вид данни допринася за по-голяма реалистичност и правдоподобност на моделираните процеси и явления. Под “структурна определеност” на фотограметричните данни се разбира възможността да се вземат адекватно всички необходими количествени характеристики за обектите при фотограметричните измервания, които водят до една определеност и улеснено кодиране и структуриране в информационната система. Така например при фотограметричните измервания ако една точка се наблюдава стереоскопично то за нея могат да се отчетат всички метрични данни (например нейните моделни или аналитични координати и паралакси). Не така стои въпроса при реалните геодезически измервания,  където влиянието на редица странични фактори,  като атмосферни условия, видимост, температура и др. довежда до това, за дадена точка да се постигне частично снемане на количествени характеристики, тоест да не може да бъде отчетена посоката при второ положение или пък двукратното отчитане на дадено разстояние. Получава се така, че за определени обекти от заснемането съществуват по-малко количествени данни, отколкото за други такива. Последното обстоятелство трябва да се вземе под внимание както при кодирането на данните в информационната система, така и при организиране на тяхната обработка.