Начало

Дисциплината „Архитектурна фотограметрия”  се изучава в специалностите „Геодезия”-редовно и „Геодезия- задочно” обучение за студенти от Геодезически факултет на УАСГ по утвърден учебен план. Дисциплината е основна за специализация „Фотограметрия и Дистанционни методи” и избираема за останалите специализации. Основното съдържание включва следните проблемни области:

• преглед на  фотограметричните методи за архивиране на паметници на културата и архитектурата;
•  развитие на техниките на заснемане и кодиране на фотограметричната информация;
•  работа с пространствени данни;
•  технологии на създаване и използване на цифрови модели;
•  начини за интерпретация и публикуване на данни и използвана апаратура;
•  методология на технологичните процеси включващи  изготвяне на цифрови модели на повърхнини, сгради и обемни тела;
• методи за архитектурно заснемане и изготвяне на фасадни планове;
•  надземно лазерно сканиране;
•  реконструкция и възстановяване на обекти по техни снимки и изготвени модели;
• техники и методи за 3D фотореалистично моделиране.

Мястото на архитектурната фотограметрия в съвременната геодезическа практика непрекъснато нараства. В сравнение с въздушната и инженерната фотограметрия архитектурната фотограметрия няма специални изисквания и ограничения при използване на фотограметрични камери за заснемане на обекти. Методите и достиженията на земната фотограметрия се променят и използват широко и специфично за целите на архитектурата.

Нови технологии и техники за получаване на данни с използване на CCD-камери и наземни лазерни скенери, методи от компютърното зрение, визуализация, анимация, архивиране и анализ на географска информация все повече намират приложение в архитектурната фотограметрия.

Усъвършенстването на методите за измерване на паметници на културата и архитектурата имат отношение към развитието на методи, свързани с документиране както на паметници на културата и архитектурното наследство, така и на обекти от археологията и териториалното устройство.

Електронното издание на учебника ще бъде полезно за студенти от специалности “Геодезия” и “Архитектура” на УАСГ, аспиранти и специалисти, работещи в областта на аналитичната, цифрова и архитектурна фотограметрия.

                                                                                              от автора

            Архитектурната фотограметрия няма специални изисквания и ограничения относно използването на фотограметрични камери при  заснемане на обекти. Методите и достиженията на земната фотограметрия непрекъснато се променят и това налага промяна в технологичните схеми. Навлизането на нови технологии и техники за получаване на данни с използване на CCD- камери и наземни лазерни скенери, методите на компютърното зрение, визуализация, анимация, архивиране и анализ на географска информация все повече оказват влияние на развитие на технологичните схеми в архитектурната фотограметрия.

            Усъвършенстването на методите за измерване на паметници на културата и архитектурата имат отношение към развитието на  методи, свързани с документиране както на паметници на културата и архитектурното наследство, така и на обекти от археологията и териториалното устройство. Архитектурната фотограметрия и въздушната фотограметрия нямат същите приложения и изисквания. Повечето от създадените цифрови цифрови видеоплотери (DVP) са основно пригодени за стереоскопично наблюдение и измерване, създаване на цифрови модели на терена, (ЦМТ)  и ортофотопланове, създадени от въздушни и стереодвойки снимки. В архитектурната фотограметрия се разглеждат системи и методи които са доста евтини в сравнение с добре познатите продукти, разработени основно за цифровата картография. Софтуерните пакети за архитектурна фотограметрия могат да използват различни видове изображения, получени директно от CCD фотоапарати или чрез сканиране на малък и среден формат метрични или неметрични камери.

            За качеството на цифровите изображения на крайния резултат оказват влияние следните фактори:

• използването на цифров фотоапарат с ниска резолюция или ниски цени;
• факта че скенери могат да бъдат достатъчни за цифрови 3D визуални модели, но не и за метрични документация;
• системите могат да бъдат използвани от фотограметристи, архитекти и други специалисти по опазване исторически паметници, което е достатъчно за специални задачи в областта на архитектурата фотограметрия;
• според специфичните нужди за изготвяне на документация в областта на архитектурата се използват различните видове системи основани на цифрови изображения.

            За сравнение на различните системи, използвани в архитектурната фотограметрия трябва да се вземат под внимание следните фактори:

• обработката на дадена система;
• потокът от данни;
• управлението на проекта;
• вход/ изход на данни (картинни формати, параметър на интериора и  възможности за ориентация, контрол на информация, CAD- информация);
• вътрешното ориентиране,
• външното ориентиране (една стъпка или две стъпки),
• реконструкция на обекта;
• получените резултати от гледна точка на топология, последователност, точност и надеждност;
• размерът на фотограметричните знания, необходими за обработка на системата.